20 март - Международен ден на щастието

Международният ден на щастието се чества от 2013 година. Милиони хора по света, както и много учени, постоянно се опитват да открият разковничето на щастието и идеите им са най-различни.

Щастието, както и грипът, може да бъде заразно.  Това са установили  британски учени,  които изследвали 5000 души на възраст между 20 и 70 години. В хода на експеримента  станало ясно, че щастието може да зарази приятели, съседи и роднини, но.. не и колеги.

Шансът един човек да бъде щастлив се увеличават много, ако той контактува с повече щастливци.  Ако разстоянието до епицентъра на щастието е 700-800 метра, шансът от ‘зараза’ е около 42 процента.  

Щастливите съседи могат да влияят на щастието ви с 34 процента, а родителите, живеещи наблизо - с 14 процента.

Оказва се, че колкото повече щастливи хора има около вас, толкова повече се радвате на живота.  Радостта се предава от човек на човек, дори хората да не се познават лично.  Според специалистите щастието е като шокова вълна, като вирус. Да сте щастливи не зависи само от вас, от поведението и мислите ви, а също така и от околните, дори и от тези, които не познавате.  Всеки щастлив приятел увеличава с около 9% възможността да бъдете щастливи.  Щастието има благодатен ефект върху имунната система и ограничава производството на хормоните на стреса.

Важно е да се знае, че щастието не се предава чрез интернет или телефон - необходим е пряк контакт, за да бъдете заразени от вируса на щастието.

За жалост, този феномен не се получава на работното място. Според учените, колегите в службата не достигат необходимото ниво на щастие, от което се прави изводът, че социалният контекст ограничава разпространението на положителните емоции.

Според ново британско проучване не детските години  са най-щастливите в живота на човека - той е най-доволен от себе си и заобикалящия го свят на 33-годишна възраст.

Проучване на института ‘Галъп’ пък е установило, че високите хора са по-щастливи в живота от по-ниските. Психолозите обясняват това в еволюцията. Още от древността високият ръст давал на мъжете предимство в лова и в сраженията. Затова високите имали повече сексуални партньори, защото жените винаги интуитивно търсят надежден защитник.

Смята се, че по-ниските хора имат вроден комплекс за малоценност, но пък те се стараят да компенсират недостатъците на физиката си.  Често тези хора са по-целеустремени от високите и често проявяват необикновена енергия в търсене на сексуален партньор. Неслучайно сред великите хора има много с нисък ръст...