24 юни - Еньовден
Еньовден или Среди лето е един от най-важните летни празници в народния календар. Той се чества на 24 юни, когато е рождението на св. Йоан Кръстител.
В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях този празник е като че ли с най-силно езическо влияние. С празника са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Това е денят на билкарите.
Календарно Еньовден е свързан с лятното слънцестоене - един от най-важните астрономически преломи в годината, така че съвсем естествено в основата на празника стои култът към Слънцето. Според народните вярвания, на този ден то започва да умира, а годината клони към зима.
Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето то ‘трепти’ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще е здрав през годината, а очертава ли се наполовина - ще боледува. С култа към Слънцето е свързано и паленето на обредни огньове, което е характерно и за цяла Европа.
Разпространено е вярването, че слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев с течаща вода или да се отърка в росата за здраве. Не бива да се става от леглото след изгрев.
Еньовден се празнува от дълбока древност у нас, а и из цяла Европа. На север честването е белязано и от магията на белите нощи, и от краткия, но пищен фоейверк на тамошното лято. Нощта на лятното слънцестоене в Швеция, Финландия, Естония е един от най-големите празници в годината.
На юг пък в Испания отбелязването на празника има корени, които водят към предхристиянски времена и съпътстващите го ритуали носят езически белези, въпреки че е празник на Сан Хуан. Празнува се в нощта срещу 23 юни на брега на морето, където се палят огромни огньове. Младите се потапят в морето и чакат да ги облеят 9 вълни за здраве. Така е и в Германия, и във Франция. При датчаните пък събирането на билки е най-характерно за празника.
В Русия обредите са свързани с водата, изобилието и пречистването. В Румъния денят се казва Драгайца и се празнува с момински танци, които девойките изпълняват с венци от пшеничени класове на главите.
