Болест ли е любовната зависимост?

Любовта въобще не е просто нещо. По тази причина, ако я срещнем, понякога се вкопчваме в нея със зъби и нокти и забравяме какво чувстваме - любов или зависимост…Можем ли да разберем дали наистина сме срещнали любовта, тази най-велика емоция, възхвалявана от поетите,  или сме обсебени?

Първото, което трябва да направите, е да  си дадете сметка дали вашето чувство ви носи радост или постоянно се измъчвате и се страхувате че сте недостойни. Мислите ли, че вашият партньор  е толкова идеален, че във всеки момент може да го изгубите? Ако непрекъснато сте пълни с болка, тъга и постоянен страх - това е зависимост.

Любовта трябва да изпълва живота ви с позитивни емоции. Влюбеният човек има хубаво настроение, той се чувства стабилен, защитен и уверен. Съвсем неправилно е да се мисли, че щом обичаш означава да страдаш.

Всъщност за всичко, което ви се случва, вината е само ваша. Ако не се научите навреме да спрете и да не се изтезавате сами, може да стигнете дори до психично разстройство. И обикновено това се случва заради човек, за когото вие не означавате нишо. Но и той не е виновен за това положение, защото не може човек насила да бъде влюбен.

Когато дойде любовта, вие със сигурност ще разберете. А тя е взаимоно чувство и носи радост, а не мъка. Отличителните й черти са постояноството и сигурността.

При зависимостта позитивните чувства са ярки, но много кратки, а дори и те са отровени от страхове и очакване за беди. Обсебеният започва постоянно да звъни на обекта на своята  страст, да го следи.  А това води до още по-голямо разминаване и по-голямо отчаяние.

Къде е проблемът? Може да звучи като клише, но корените му са в детството. Тези хора никога не са станали независими от родителите си, а още повече в психологически план. Причините са много - прекомера грижа от страна на майката и бащата, лично нежелание да се развиват,  комплексиране.

Няма значение точно какви са причините, но такъв човек и като възрастен търси някой, който ще поиска да управлява живота му. Към него той започва да изпитва мъчителна привързаност, желание да принадлежи, постоянно търси одобрениетго му,  вътрешният фокус на зависимостта е насочен  изключително към обекта на любовта…

Според психолозите отношенията може да се развиват нормално само в случай, че човек е способен да се фокусира едновременно върху два ориентира - и върху двойката, и върху себе си. Т.е. здрави отношения  има тогава, когато е запазен балансът и партньорът не се издига на пиедестал.

Има ли спасение от зависимсотта? Разбира се, стига да осъзнаете, че вашите чувства са болест, а болестта се лекува.  А най-важното е да спрете да мислите - защото колкото повече мислите, толкова повече се побърквате. Най-лесно това ще стане, ако се съсредоточите върху нещо  интересно за вас - филм или музика. Не мислете върху миналото и бъдещето, а се съсредоточете върху настоящето.

Повишете самооценката си, общувайте с хора, които ви харесват и са положително настроени към вас. Не спирайте да се развивате, не се отказвайте от мечтите си. Важно е да се знае, че най-често зависимост се появява при неравнопоставеност в двойката - единият  е с по-високо социално, интелектуално, финансово положение.

Избавете се от всичко, което ви напомня за обекта за вашата зависимост, отстранете източника, който предизвиква бурята във вас. Не търсете среща, пуснете миналото да си отиде - постепенно ще ви стане по-леко и ще можете да подредите живота си.

Запълнете свободното си време - четете, танцувайте, идете на пътешествие - всичко е по-добре от самобичуването…