Доколко полезни са ‘полезните’ храни
Знаете ли как да избирате храната си? Четете ли етикетите на хранителните продукти или се храните безразборно? Знаете ли какво означават буквите и съкращенията, изписани на етикетите, или се водите според рекламите по телевизията? И всъщност, доколко здравословният ви режим е наистина здравословен?
Когато сте решили да се храните здравословно, вие по принцип предпочитате черния хляб. Знаете ли обаче, че на българския пазар, за жалост, има много видове черен хляб, които просто са боядисани? За здравословно хранене по-полезен е пълнозърнестият хляб, но трябва внимателно да се избира фирмата, която го произвежда. Защото често, за да се получи този тъмен цвят, някои производители използват утайка от кафе или вредни оцветители като Е150, Е151, Е153, Е154 и Е155.
Тези химически вещества предизвикват силни алергични реакции и са забранени за употреба в много страни. Можете ли да разпознаете кой хляб е фалшив? Ако, например, хлябът се продава като ръжен, а на етикета пише, че съдържа само брашно тип 500, това е гаранция, че той бял с оцветители. И нещо важно - истинският черен хляб има леко кисел аромат и вкус.
Напоследък много хора се стараят да се хранят с биопродукти. Но дали всичко с етикет ‘Био’ или ‘Еко’ е наистина здравословно? За съжаление, на пазара се появиха много фалшификати на екологично чистите продукти. Ако продуктът наистина е ‘Био’, той трябва да отговаря на редица изисквания като специални знаци /за България - калинка върху листо/, удостоверения и сертификати. Българският знак рядко ще се види на биологичните продукти защото вече е приет ''биологичният знак“ на ЕС, който е задължителен за всички предварително пакетирани биологични продукти, произведени в която и да е държава-членка на ЕС и отговарящи на съответните стандарти.
Знакът „Европейско листо“ изобразява звездите, символизиращи ЕС, във формата на листо на зелен фон. Това е пряко въздействащ символ, съдържащ две ясни послания: Природата и Европа.
По принцип обозначения и определения като ‘Произведено в екологичен район’ или ‘Използвана екологична технология’ не означават нищо.
Наистина ли мазнините са толкова вредни, колкото се опитват да ни убедят? Вследствие на куп подобни писания, ние се пазим от тях като попарени, а всъщност истината е съвсем друга. Организмът на човека се нуждае и от мазнини, и от белтъчини, и от въглехидрати… Въпросът е какви са мазнините.
Вредните мазнини са хидрогенираните и, за жалост, те се съдържат най-вече в продукти като сладолед, бисквити, соленки и сладки и дори в някои сирена и млека - все продукти, които се консумират от деца и подрастващи. Доказано е, че тези мазнини водят до сърдечносъдови заболявания, защото повишават нивото на лошия холестерол в кръвта.
Ние имаме нужда от ненаситени мазнини - те подобряват паметта, понижават високото кръвно налягане и намаляват риска от сърдечносъдови заболявания. Ненаситени мазнини се съдържат най-вече в рибата, маслините, орехите, зехтина, авокадото.
Какво да изберем - захар или подсладител? Според специалистите, когато ви се хапва нещо сладко, най-добре е да се спрете на натурален плод. Това обаче невинаги засища глада за сладко. Ако се налага да изберете, трябва да знаете, че подсладителите невинаги са по-полезни от захарта. Напротив, те могат да доведат до сериозни рискове за здравето. Един от най-разпространените подсладители - аспартамът, води до гадене, главоболие, световъртеж, загуба на зрение и дори до поява на тумори. А може да го намерите в много газирани напитки и сладкиши, които се консумират от деца…
Немски учени са установили, че продуктите с добавени витамини А, С или Е, могат да навредят на здравето. Затова се препоръчва витамините да си набавяме от пресните плодове и зеленчуци.