Гените са ‘виновни’ и за склонността към изневяра

Резултатите от изследване на учени от университета  в Ню Мексико  показват, че и при жените, и при мъжете е налице генетично заложена предразположеност към изневяра.

Според учените причина за желанието на човека да изневерява е подсъзнателният стремеж към генетично разнообразие.  Установено е също така, че вероятността за женска изневяра нараства, ако съпрузите са далечни роднини.

Учените са изучили подробно гените от комплекса МНС - главният комплекс на тъканна съвместимост. Той  представлява съвкупност от гени, кодиращи белтъци, участващи в имунния отговор. Тези белтъци са установени за пръв път от френския лекар Жан Досе през 1958 г. в човешките левкоцити, поради което били наречени humain leucocyte antigenes (HLA). Впоследствие се установява, че те съществуват във всички ядрени соматични клетки и е прието да се наричат МНС-антигени или антигени от главния комплекс на тъканната съвместимост (ГКТС). Тези антигени не се установяват в човешките еритроцити. Разполагат се в клетъчната мембрана на клетките и представляват от 1 до 2% от мембранните белтъци. От химична гледна точка представляват гликопротеини. МНС-антигените се синтезират непрекъснато и се обновяват на всеки 6 часа. Отделят се в биологичните течности. Тези антигени влияят върху половото влечение и участват в имунната реакция на организма.

В хода на експеримента се е стигнало до извода, че колкото по-високо е генетичното сходство между партньорите, толкова по-малко е влечението на жените към своите партньори.

Според учените в този случай вероятността от изневяра нараства, защото разнообразието на гени МНС е необходимо за здраво потомоство и жените подсъзнателно действат за осигуряване на това разнообразие.