Гергьовден е!

Това е един от най-големите народни празници, който бележи началото на лятото и новата стопанска година. Чества се в деня на християнския светец Георги, който в народните представи  е покровител на овчарите и на стадата. Той бил войник в римската империя и мъченик за Христовата вяра. Обезсмъртен  в мита за св. Георги и ламята, на иконите той е изобразяван винати на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

Свети великомъченик  Георги Победоносец е почитан и  славен и от християните, и то мюсюлманите. Според утвърденото от църквата житие на светеца, Георги се ражда в Кападокия /мала Азия/.  С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла - командир на легион. По това време никой не подозира, че той е християнин. Като защитник на християнската вяра, Георги е подложен на жестоки изтезания по времето на император Диоклециан.

Георги понесъл изпитанията с Божията помощ, а мнозина, които видели стоицизма му, повярвали в Христа.  Сред тях била и жената на императора - Александра. Диоклециан наредил и двамата да бъдат обезглавени.  По пътя към тяхната Голгота, императрицата припаднала и починала. Георги прославил Бога за  блажената й смърт и спокойно навел глава под меча на палача.

Така Георги се превръща с образец на идеалния воин-християнин и светец-покровител на войната и войската.

В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъка. От тях се правят три венеца - за овцата, за агнето, което ще бъде дадено в дар, и за съда с млякото. Преди разсъмване овчарите изкарват стадото на паша за кратко време. Когато се върнат след изгрева на слънцето, се извършва обредно доене на овцете.

В окичено с венец ведро издояват първата оагнила се овца. Върху него слагат и прясно изпечен хляб с дупка по средата.  Ако агнето е мъжко, се дава в дар /курбан/ на св. Георги, ако е женско - се оставя за разплод.

За предпазване стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан. На другия ден солта се слага в храната на животните.

На 6 май се отбелязва и Денят на храбростта, който се чества в Българската армия от създаването й.

Празникът на армията е един от най-старите в България - преди него са били чествани само Денят на светите братя Кирил и Методий на 24 май и Освобождението на 3 март.

На 1 януари 1880 година с Указ N 1 княз Александър I Батенберг  учредява първото българско отличие - оредена ‘За храброст’ - по образец на руския орден ‘Св. Георги’.

Пак по руски образец князът определя Гергьовден като празник на армията.

С Указ на княз Фердинанд през 1891 година Гергьовден става празник на кавалерите на ордена ‘За храброст’. Още същата  година е проведен първият голям военен Гергьовски парад. До 1919 година войската ни чества два празника - Гергьовден - като ден на храбростта, и 27 ноември /победата на българската армия при Сливница през 1885 година/ - като  Ден на армията.

Чак през 1926 година двата празника се сливат в един - на 6 май.  От 1933 година тържествата се провеждат на пл. ‘ Св. Александър Невски’. На празника се отслужвал водосвет на бойните знамена, след което започвал Гергьовският парад. Колоните тръгвали от днешната Военна академия, преминавали през Орлов мост, пред Народното събрание и двореца и стигали до Лъвов мост.

Статистиката днес показва, че Георги е името, с което най-често се кръщават новородените момчета у нас.




Коментари


Krasotata.net 2006-2015 | Всички права запазени!