Какво знаем за празника Хелоуин?

Хелоуин е един от най-древните празници, чиито традиции могат да се проследят хилядолетия назад. Днешният ритуал е резултат от съчетаването на келтската Нова година, римското честване на богинята на плодовете и изобилието Помона и християнския празник Вси Светии.

Келтите са празнували Нова година на 1 ноември.  Те считали, че тогава приключва ‘времето на слънцето’ и започва ‘времето на студа и тъмата’. На 31 октомври, след като реколтата била събрана и складирана за зимата, огнищата във всички къщи загасвали. Друидите се събирали на върха на хълм сред вековна дъбова гора, наклаждали огън и танцували около него. На сутринта занасяли горяща факла, запалена от огъня във всяка къща, така че хората да запалят отново огнищата си. Този огън се смятал на свещен и се вярвало, че пази дома от лошите духове.  

От 1 ноември започвала Новата година, чието настъпване се празнувало три дни. Келтите се намятали с кожи и глави на убити от тях животни, за да плашат злите сили. Носели фенери, направени от издълбани репи.

През I в. от н.е. римляните  завзели Британия и пренесли в земите на келтите много от собствените си вярвания и ритуали. Един от тях бил празникът на богинята Помона, който също се отбелязвал на 1 ноември. След векове съжителство между келти и римляни, двата празника се слели в един. Влияние върху него оказало и бързо разпространяващото се християнство. През 835 г.  римската църква обявила 1 ноември за ден на Вси Светии. След години Църквата обявила и 2 ноември за свещен ден, на който се почитала паметта на всички мъртви. Тогава се палели клади, хората излизали на улиците, маскирани като светци, ангели и дяволи.  

Християнските празници се комбинирали с по-ранните вярвания на местните жители. На 31 октомври наследниците на клетите продължили да честват настъпването на Нова година и деня на Помона. Наричали този празник ‘All Hallow’s Eve’ /’навечерието на Вси Светии’/. Оттук се развило и днешното име на празника - Halloween.

Съвременният Хелоуин съчетава елементи от всички стари обичаи - задължителните желирани ябълки, свързани преди с Помона, магията, злите сили и издълбаните фенери от келтската Нова година, както и духовете, свързани с деня на мъртвите.

Днес този празник доставя радост предимно на децата, а и все повече млади хора дори и  у нас с удоволствие се маскират и събират заедно, за да се позабавляват на празника.

За съжаление, техните родители и баби и дядовци не са ги научили, че и ние имаме подобен празник- Заговезни, който обаче се празнува през пролетта, преди Великден. Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това.  Маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят между хората, a карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата - повод да се организира домашен празник карнавал, веселие и, разбира се, обща богата  софра.    




Коментари


Krasotata.net 2006-2015 | Всички права запазени!