Кокосовото масло и какво знаем за него?

Кокосовият орех е един от най-древните плодове, който е съществувал според някои учени още преди динозаврите…

В началото кокосовата палма е останала изолирана от останалия сват и виреела само в Полинезия. Това продължило до 13-ти век.  Едва през 1280-1290 г.  италианският пътешественик Марко  Поло  описал дървото.

Сто  години по-късно палмата напуска островите и се разпространява в континенталната част на Югоизточна Азия.  А за чудодейните свойства на кокосовото масло най-напред заговорили в Индия през 15 век.

По време на Втората световна война японците окупират Филипините, които и днес са най-големият производител на кокосово масло, и спират износа  му. А по онова време то вече широко се използвало в кулинарията в Европа, Канада и САЩ.  

За разлика от другите мазнини, които са изградени от дълговерижни наситени мастни киселини, кокосовото масло не се окислява при печене и пържене, което е и най-важното му свойство. То е със средноверижни мастни киселини, които се преобразуват в т. нар. добър холестерол.

Кокосовото масло е рекордьор по съдържание на лауринова киселина и е мощен антиоксидант.

Според специалистите най-ценно и полезно е нерафинираното масло, получено чрез студено пресоване на изсушената кокосова ядка. То е бяло, няма силен аромат, ухае леко и приятно.  Подходящо е за варене, печене на фурна и пържене. Важно е да се знае обаче, че има и хидрогенирано кокосово масло, което задължително трябва да се избягва.

Кокосовото масло е добра алтернатива на  кравето, на олиото и дори на зехтина, както и на всяка друга мазнина за готвене. Най-добре е то да се съхранява на студено място и в плътно затворен съд. Трайността му е до 2 години.

И все пак, въпреки всички полезни свойства на кокосовото масло, то трябва  да се  консумира умерено - до 2-3 с.л. дневно.




Коментари


Krasotata.net 2006-2015 | Всички права запазени!