Коледа и Коледните празници в България

Коледата е голям празник, свързан с раждането на Исус Христос. Той е наситен с много обичаи и обреди. Три са основните компоненти на Коледата: да подготвим Бъдника, който трябва да гори и да топли къщата до Богоявление; обредната трапеза с хлябовете в центъра и коледарите, които обикалят къщата с песни и пожелания за здраве и плодородие…

Бъдникът в огнището трябва да бъде от дъб. В славянската митология той е богът на слънцето и на живота Перун.  Дървото трябва да бъде отсечено с 3 удара на брадвата, да падне винаги на изток, към слънчевия изгрев и да се носи до дома на рамо - не трябва да бъде влачено по земята.

Дървото гори във всички тези Коледни вечери до Богоявление. То е свещено, преминало  е с огъня  като пазител на къщата и хората през мръсните дни, наречени още погански или караконджулски.

Сурвакането пък е вербална магия с пожелания за здраве, плодородие и добро. То е повече детско, докато коледуването се прави от младежи, които трябва да докажат, че вече са годни за брак и трябва да преминат в друга възрастова група. Коледарите не влизат само в къщите, където има починал човек до 40 дни след смъртта.

Трапезата на Бъдни вечер и Коледа е много важна. На нея  централно място заема  обредният хляб, наречен Боговица. Стопанинът прекадява трапезата с тамян. В миналото под трапезата са слагали слама, символ на яслите, в които се е родил Христос.

След Нова година следват най-големите празници - Богоявление или Йордановден /6 януари/, Ивановден /7 януари/ и третият - 8 януари - Бабинден.