Kубрат и българската държава

В последно време все повече историци твърдят, че всъщност българската държава не е създадена през 681 година, когато хан Аспарух сключва договор с Византия,  а много по-рано.  Някои от експертите са категорични, че  по онова време Стара Велика България все още съществува, а началото на днешната държавност трябва да се търси в епохата на хан Кубрат - бащата на хан Аспарух. Ханът просто премества центъра на държавата в днешните ни земи…

Меко казано странно е, че днес в училище темата за прабългарите и техния живот и бит преди времето на хан Аспарух въобще не се изучава. А и до днес по  антикварните книжарници все още може да сте открие  книгата на украинския учен Юрий Венелин ‘Критически издирвания за историята българска’, печатана през 1853 година,  в  която по-голямата част от записаното вече е признато от историческата наука.

Там се говори, че при император Юстиниан прабългарите получават земи за заселване в Тракия и Македония. Има писмени сведения за първия български водач, който приема християнството - Грод, а след това и синът му Органа. Той е бил чичо на хан Кубрат.

Кубрат прекарва известно време в Константинопол, където е покръстен и се сближава с император Ираклий.  Изворите сочат, че изгнанието на Кубрат се наложило поради междуособните борби възникнали в Западнотюркския каганат.

Свидетелства за вероятното покръстване на българския владетел са открити в гроба на Кубрат, открит в Малая Перешчепина в Украйна. Дали християнството е било отстоявано от него след бъдещото му издигане, или е било изоставено като несъвместимо с положението му е неясно, но най-вероятно е било следвано от него до смъртта му, предвид придружаващите погребението му предмети, указващи това. Върху 3 от съдовете там има кръстове, пет са изобразени върху държателя на ножницата на сабята и три на златната тока на колана.

Твърди се дори, че Кубрат влиза в Йерусалим и участва в освобождаването на Гроба Господен. Прави го 5 века преди първия кръстоносен поход. Хан Кубрат, вожд на оногондурите,  е възнаграден богато с плячка и с почести. Но той получава и нещо много по-ценно от плячката - Византия го признава за владетел и той през 631година обединява кавказките българи. Кубрат е признат от Империята за владетел на държавата, която летописците наричат Стара Велика България. Нещо повече - той дори получава титлата патриций.

Според повечето мнения Кубрат  умира около 650-та година.  Управлението на държавата наследява най-големият му син — Баян, наричан още Бат-Баян или Безмер. Според Теофан Изповедник преди смъртта си Кубрат съветва петимата си синове - Баян, Котраг, Кубер, Алцек и Аспарух да  не се разделят, за да се защитават по-успешно от набезите на други народи, но те не успяват да спазят заръката на баща си. През 671 година след като са разгромени от хазарите, племената кутригури и част от оногондурите, начело с Аспарух, се задържат на Днепър, а утигурите и друга част от оногондурите, начело с Котраг, се оттеглят на север по Дон и се заселват  при сливането на реките Волга и Кама.

Кубрат безспорно е една от най-значимите личности в българската история, най-вече с обстоятелството, че обединява прабългарите и първи дава тласък на бъдещата трайна българска държавност, изразила се впоследствие в съществуването на Дунавска и Волжка България. Обединението е нетрайно и се разпада веднага след смъртта му, но това е резултат не толкова на някакви слабости на самия Кубрат колкото на спецификата на обществените отношения на прабългарите тогава, които като повечето конни народи били по-силно свързани с родовото и племенно начало, отколкото с единна държава.


Коментари


Krasotata.net 2006-2015 | Всички права запазени!