Сватбите на българските владетели
Известно е, че не само в България, но и в други държави владетелите - царе, крале и императори, рядко се женят по любов. Сватбите обикновено са подчинени на държавните и политически интереси. Същото се отнася и за царските дъщери.
През първите два века от съществуването на Дунавска България, до нас не са достигнали никакви сведения за брачния живот на българските владетели. Първото споменаване на владетелка е от 867 г. и това е Мария, съпругата на княз Борис I Кръстителя. Езическите ни канове били многоженци, а някои имали и наложници. При обсадата на Цариград през 813 година, Крум бил бурно приветстван от своите държанки.
Българските владетели са се сродявали най-вече със своите съседи. Цар Петър I, синът на Симеон, бил женен за византийска принцеса, чест, която дълго време е била отказвана на германските императори. Наличието на имена като Васил, Владислав, Золтан /Златан/ сред князете от първата унгарска династия пък говори, че техните майки са били българки.
Повече сведения има за съпругите на цар Самуиловите приемници, както и за периода на Втората българска държава. Така през 14-ти век, две български принцеси са били кралици на Босна, но името на едната от тях не се знае. Другата, Доротея, била най-голямата дъщеря на видинския цар Иван Срацимир.
Сред търновските ни царици имало 5 българки, 8 гъркини, 3 сръбкини, 1 унгарка, 2 влахкини, 2 рускини, 1 куманка, 1 французойка и една еврейка. От своя страна, за българки били женени сръбските крале Стефан Владислав, Стефан Урош II, Стефан Урош III и Стефан Душан, който на всичкото отгоре бил и българин по майка.
Царските сватби зависели от интересите на династията и държавата. Преговорите за тях се точели с години. Заедно с брачните пазарлъци се уточнявали политическите отношения между сватовете, сключвали се мирни договори или военни съюзи, разменяли се територии. Именно по този начин, заедно с дъщерята на унгарския крал, Иван Асен II получил като зестра Белградската и Браничевската област.
През 1218 година цар Иван-Асен II е начело на отслабена държава, загубила много свои земи, както и авторитета си в Европа. Случайността помага на царя да излезе от политическата изолация. Когато се връща от кръстоносен поход в Сирия, до южната ни граница спира войската на унгарския крал Андрей II. За да я пропусне да мине през България, българският цар иска за жена една от седемте кралски дъщери. Той дори си я избира - това е Анна-Мария - най-красивата от всички. Освен, че е красавица, добра е и зестрата й - Белградска и Браничевска област. Заради това Иван-Асен II се разделя с първата си жена, която му е родила две дъщери, и я изпраща в манастир.
Новата българска царица, макар и едва 17-годишна, е истинска благородничка - по образование, род и маниери. Народът я обича, а тя по всякакъв начин се опитва да заслужи тази любов. Бракът на царя с Анна-Мария трае 16 години, той е много щастлив, а тези години са и най-славнитге за Второто българско царство.
За да може Иван-Асен II да увеличи влиянието си край Босфора, през 1228 година той сгодява едва 4-годишната си първородна дъщеря Елена за малолетния император Балдуин II. Малкото момиченце е изпратено в двора на съпруга си , за да получи подобаващо възпитание и маниери. Българският цар обаче разбира, че намеренията за брак между Елена и Балдуин не са сериозни. Затова той отива и прибира дъщеря си. Малката принцеса била много натъжена и страдала за новия си приятел, защото била свикнала с него и с живота си в двореца.
През 1235 година бил подписан военен и политически договор с Никейската империя, която помогнала на Иван-Асен II да възстанови независимостта на Търновската патриаршия. Елена отново му е нужна. Договорът трябва да бъде скрепен с брак между 11-годишното момиче и никейския престолонаследник Теодор II Ласкарис. Сватбата е много пищна. Роклята на детето-булка е извезана с бисери и рубини, а свекървата, императрица Ирина, я даряа със скъпи бижута. Тя изпитва голяма обич към малкото момиченце. Елена заминава да живее в никейскя царски двор и там наистина обиква съпруга си и новото си семейство.
Две години по-късно обаче, ИванАсен обсъжда вариант как да се сближи с латинската империя, което автоматично означава скъсване на връзките с Никея. И за да не остави дъщеря си в Никейското царство, той решава да я открадне. Изпраща съобщение на никейците, че му се налага да отиде до Одрин и моли да изпратят там дъщеря му, за да се видят. Императорът се съгласява. Елена не искала да тръгне с баща си, плачела, дърпала се и го обиждала. Той обаче не искал и да чуе, грабнал я и я отвел със себе си в Търново.
Случва се обаче нещо неочаквано. През 1237 година български и кумански войски нападат никейците и обсаждат крепостта им . Операцията е ръководена лично от цар Иван-Асен II. Тогава той получава вест, че при развихрила се чумна епидемия, са починали царицата и синът му Петър. Царят решава, че това е Божие наказание, изгаря обсадните машини и се връща в Търново. След това подновява съюза си с никейците и връща Елена на съпруга й.
През 1254 година Елена става никейска императрица и ражда шест деца на императора - пет дъщери и един син - престолонаследника Йоан IV Ласкарис.
Самият цар Иван Асен II се е женил три пъти - най-напред за рускиня, после за унгарка, а накрая за дъщерята на пленения при Клокотница Теодор Комнин - Ирина.
След венчавката на една от дъщерите на цар Калоян с латинския император Анри, чеизът, тоалетите и другите предмети на младоженката били откарани в Цариград с керван от 60 товарни животни. Всички волове били покрити с червено кадифе, достатъчно дълго, за да омете прашните пътища между Търново и Цариград.
Сватбите били пищни, разточителни и безкрайни. Празненствата при женитбата на българския престолонаследник Михаил за дъщерята на византийския император Андроник III продължили цели 8 дни.
По онова време се смятало, че принцовете достигат зряла възраст на 15 години, а принцесите на 13. Нерядко, обаче, се женели и невръстни деца. Така било и в цяла Европа. Сродяването на две династии означавало и съюз между техните държави.
Сватбата на цар Петър I с гъркинята Мария, която преименуват при сватбата на Ирина /мир/, сложила край на войните с Византия, които водел баща му Симеон. Сръбският владетел Стефан Душан пък воювал с всичките си съседи, но не и с България. Този съюз, естествено, бил подсилен от сватба - Душановата жена Елена била сестра на търновския цар.
Разбира се, случвало се тези съюзи да бъдат и нарушавани. Цар Михаил III Шишман, след като разлюбил жена си Анна-Неда, просто я изгонил. Но за това той платил с главата си в битката при Кюстендил, от нейния брат, сръбския крал Стефан Дечански.
Макар че в католическа Европа имало практика владетелите да се сродяват само с владетели, законите и нравите в православния свят били по-либерални. Притиснат от безпаричие, цар Теодор Светослав, например, решил проблемите си, като се оженил за дъщерята на богат чуждестранен търговец. Влюбеният Иван Александър пък шокирал всички - той изпратил жена си в манастир, за да се ожени за една покръстена еврейка.
На държавните интереси са били принесени в жертва най-малко две български принцеси, които били омъжени за друговерци. С цел да прекрати опустошителните набези от североизток, през 1285 година цар Георги I Тертер омъжил дъщеря си за сина на татарския хан Ногай. По същата причина Кера Тамара, една от дъщерите на Иван Александър, отпътувала за харема на турския султан Мурад I.
