Започна Страстната седмица

Дни преди най-светлия празник - Възкресение Христово -  всички се подготвят, водени от пролетните пориви и религиозните вярвания. Смесват се местни и чуждоземни, а дори и езически обичаи с една цел - да е още по-пъстро, по-радостно, по-вкусно.


Често се чудим защо католиците и православните християни посрещат ту заедно, ту по различно време големия празник. Общата основа е денят, определен от Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Но православните използват Юлианския календар и празнуват между 4 април и 8 май, а католиците - в дните между 22 март и 25 април според Грегорианския календар. Протестантите честват Великден според местните традиции - на Запад  с католиците, а на Изток - заедно с православните. Освен това Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха.


Страстната седмица започва с влизането на Христос в Йерусалим и завършва в възкръсването му.  През тази седмица се припомнят събитията от последната седмица от живота на Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим до деня, в който е бил разпънат на кръста и възкръснал на третия ден. Това е последната седмица от Великите пости, най-продължителните през годината - 8 седмици. Непосредствено преди Великден,  три дни вярващите тримирят - не се яде или пие нищо освен малко вода, след което се причестяват.


Богослуженията през тази седмица са посветени на страданията и смъртта на Исус. Най-тържествени са службите от четвъртък до събота.


Велики четвъртък - На този ден по изгрев слънце се боядисват яйцата. Ако сте заети този ден, яйцата може да се боядисат и в събота.


На Велики четвъртък вярващите си припомнят четири знаменателни събития, за които се предполага,  че са се случили точно на този ден. Това са Тайната вечеря, молитвата на Исус в Гетсиманската градина, умиването на нозете на апостолите от техния Учител в знак на смирение и предателството на Юда.


На вечерната служба се четат 12 откъса от Евангелието, които разказват за страданията на Исус. Служат се Велик маслосвет, Василиева литургия и Последование на 12-те Евангелия.


Велики или Разпети петък - това е най-тъжният ден от Страстната седмица, защото именно тогава Божият син претърпява неимоверни страдания и е разпнат на кръста. Това е ден за душевно пречистване. В храмовете се отслужва опело. Според традицията в края на вечернята православните християни минават под масата с Плащаницата в знак за смирение и покаяние и си взимат осветен здравец от храма. Католиците пък се покланят на Светия кръст.


Велика събота - На този ден  преди изгрев слънце се месят обредните великденски хлябове и козунаци.  С тях хората изразяват почитта си към Спасителя. Трябва да се приготвят яйца и козунаци за църквата и за раздаване.


На Велика събота се служи вечерня с Василиева литургия и се възпоменава погребението на Христос и  пребиваването на тялото му  в гроба. Богослужението започва сутринта и продължава до вечерта. През целия ден в храмовете се освещават хлябове, козунаци и яйца, предназначени за празничната трапеза. Хлябът не се реже, а се разчупва.


В полунощ  на събота срещу неделя,  т.е. на същинския Великден, хората се поздравяват с ‘Христос возкресе!’ и ‘Воистина возкресе!’ и си пожелават здраве и щастие. Запалената в черквата свещ  се донася мълчешком вкъщи.  На другия ден всички се чукат с боядисаните     яйца, а чието яйце остане здраво, той ще бъде жив и здрав през цялата година.


На Възкресение Христово, за разлика от другите неделни дни, няма литургия - тя се отслужва след полунощ в събота вечерта. Чукнете се с яйцата и хапнете козунаци за здраве и берекет.


Неделята, понеделникът и вторникът са посветени за веселието. Великден не приключва изцяло само в рамките на посочените дни. В периода между него и Петдесетница традиционния поздрав е ‘Христос возкресе!’.


Коментари


Krasotata.net 2006-2015 | Всички права запазени!