10 ноември 1989 година - ключова дата със символично значение
Днес хората над 35-годишна възраст си спомнят какво се случи на този ден преди 26 години. Младежите обаче, още повече тийнейджърите, нямат и най-малка представа за събитията тогава, ако разбира се, някой от родителите или баба и дядо не са се постарали да ги информират. Дано!
На 10 ноември 1989 година се случи закономерното - комунистическата система се разпадна. Никой обаче нямаше представа, че всичко ще се случи толкова скоро и толкова радикално.
Кризата на комунистическата система се усещаше от всички. Имаше разтърсвания в цялата система и в Унгария, и в Германия, и в Полша... България не бива да се приема като нещо самостоятелно. Всеки от нас беше засегнат по един или друг начин от всичко, което се случваше в другите социалистически страни.
В България, от гледна точка на комунистическата партия, се случи един вътрешен преврат, когато се реши да бъде свален техният лидер, за да бъде съхранена властта им. Започна периодът на падението на Живков. Улицата искаше промени и възмездие, за което никой доскоро не бе и сънувал. Започна преходът от еднопартийно към демократично управление, от дирижирана към пазарна икономика.
Събитията около свалянето на Живков беше предшествано от изяви на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в Русе по повод замърсяването на града от румънска страна , както и от демонстрация на организацията “Екогласност” пред сладкарница "Кристал" в центъра на София, след която протестиращите бяха арестувани от милицията и малтретирани.
На 10 ноември 1989 година най-после се случи един политически акт , чрез който българите можеха свободно да изразяват абсолютното си неприемане на комунистическата система. И това се случи изведнъж, от раз, за голямо учудване и на комунистическата партия, и на обслужващата я Държавна сигурност.
Голямата част от първите демократи, тези които бунеха площадите през късната есен на 1989 година, 26 години по-късноили не са между живите, или са извън политическия живот. Образите им се мяркат само в пожълтелите фотографии, които напомнят падането на комунизма.
Има и мнение, че истинското начало на демократичния преход идва малко по-късно, тогава, когато под обществен натиск БКП се отказва от монопола си върху властта чрез конституционна промяна. Последвалите бурни политически страсти се редуват с апатия и разочарование. Преразпределението на собствеността е често непрозрачно, а държавата – недостатъчно ефективна в контролирането на този процес.
26 години по-късно, след мъчителен за голяма част от населението икономически преход, се отбелязва успешна развръзка с постигането на стратегически цели на страната - членството в НАТО и в ЕС. От дистанцията на времето е очевидно, че 10 ноември 1989 г. масово ще се помни като ключова дата със символично значение. Тогава си отиде от властта една ръководна фигура, олицетворявала епохата на тоталитаризма, епоха, която след членството ни в ЕС, изглежда все по-отдалечаваща се в миналото ни...
И нека си дадем сметка - къде щеше да бъде днес България, ако не беше 10 ноември 1989 година? Наистина е страшно да си го представим...
