142 години от обесването на Апостола на свободата - Васил Левски

Според историците, Васил Левски  е обесен по нов стил на 18, а не на 19 февруари.На повечето места в страната обаче почитта към паметта на Апостола се отдава на погрешно наложената дата и причината за това е в непознаването на календарите.

През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Грегорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г. обаче необходимата поправка е от 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни.

Последните дни на Васил Левски

На 22 септември  1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак . Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров . Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК  и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО  от Ловеч и да се прехвърли в Румъния.

На 27 декември  1872 г.  той бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче   близо до  Ловеч. При залавянето му Левски притежава редовно тескере  за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците.

Предполага се, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик. Спори се за името на предателя — Поп Кръстю (съучредител на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов  (председател на комитета).

През 1925 г. историкът Димитър Страшимиров  публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски.

Според други проучвания обаче  предателство не е имало. До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрина отиват едва няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Също така се доказа, че поп Кръстю не е имал точна информация за плановете на Левски. Апостола , който е охраняван само от 20 заптии по време на пътя си от Търново до София, се е надявал напразно до последно, че ще бъде освободен от съмишленици.

Впоследствие Левски е отведен в София, където е предаден на съд. Апостола изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого или организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения.

Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета й  пред Европа. В комисията за процеса участват Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо  Хаджипенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите: хаджи Мано Стоянов  и Пешо Тодоров като председател.

Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г.  Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.

На 18 февруари  1873 г.  присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

В последните си мигове Апостоала  се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си той казва: "Каквото съм правил, в полза народу е" и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите  да бъде споменаван като йеродякон Игнатий.

Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на апостола: "Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към 'Св. София", за да не видят турците, че плача, и си тръгнах."

Заедно с клисарите Христо Хамбарков и Илия Джагаров, поп Христо Стоилов го погребва от лявата страна на св. Престол,  в църквата "Св. Петка Самарджийска". 

През 1956 г.  археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов разкриват в църквата "Св. Петка" в центъра на София   погребение на скелет, вписан с индикационен №95. Избухва спор дали това е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но, според устни предания, точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Останките са небрежно откопани и пренесени в чувал до хранилището на новооснования Софийски археологичен музей, откъдето изчезват безследно. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините.Спорът няма официално решение и до днес.




Коментари


Krasotata.net 2006-2015 | Всички права запазени!