19 или 20-ти декември - кога е Игнажден?

Игнажден по принцип се празнува на 20-ти декември. Тази година обаче празникът е  на 19-ти. Поне така е записано в църковния календар, издаден от Светия Синод.  Нещо повече - в сайта на Синода е посочена същата дата - 19 декември. Но към житето на светеца, което стои на челната страница, стои традиционната дата - 20 декември /?!/

Миряните са генерално объркани, но от Синода обясняват, че празникът е изместен само за тази година, за да не съвпада с Предпразненство на Рожденство Христово, което пък се пада на 20-ти. Без да искаме да взимаме страна в този спор, се питаме редно и нормално ли е датите да се сменят по този начин, още повече когато става  дума за еднократна смяна...

Досега Игнажден винаги се е чествал на 20-ти декември. Тогава българи и гърци почитат св. Игнатий Богоносец. Останалите източни християни го честват на 2 януари, а католиците на 1 февруари и на 17 октомври. За източноправославните това е голям църковен и народен празник. Вярва се, че от този ден започнали родилните мъки на св. Богородица. В народните поверия денят слага начало на т. нар. мръсни дни от Игнажден до Богоявление и на прехода от старата към новата година.

Кой е св. Игнатий Богоносец? Според преданието той е същото онова дете, което Господ взел на ръце и посочил на апостолите с думите: “Ако не се обърнете и не станете деца, няма да влезете в царството небесно.”

Самият Игнатий обяснява, че прозвището му Богоносец не идва от това, че е бил носен от Господ, а от това, че носи Бог в сърцето си. Игнатий е бил ръкоположен от св. апостол Петър за  епископ на Антиохия, където  проповядвал. Завършил живота си мъченически, осъден на смърт и хвърлен на лъвовете.

Вечерта на Игнажден  се прекадяват къщата и постните ястия на трапезата.  Това е първата кадена вечеря от празничната поредица.

Най-важният обичай на Игнажден е полазването - какъвто човек /полазник/ влезе пръв на този ден в дома ви, такава ще е идната година за семейството.  Затова още предния ден стопаните си избират полазник - добър и имотен човек, когото канят на гости, като отиват при него с бъклица вино.

Когато полазникът дойде, първо разбърква жаравата в огнището  и изрича благословия за берекет. После всички сядат на трапезата, отрупана с обредни ястия - топла погача, варена царевица и жито, ошав, боб, булгур.

До Ивановден не се прави помен за починалите.

Обредите, свързани  с първия гост, са разпространени в България, Сърбия, Македония, Черна гора и Гърция. В Полша, Чехия, Словакия и Украйна също има полазник, но той е първият гост, влязъл в дома на Коледа.