26 години от емблематичната закуска с Митеран във френското посолство у нас

През  януари 1989 г. президентът Франсоа  Митеран идва на държавно посещение в София. В този момент режимът на Тодор Живков изпада във все по-сериозна изолация заради провеждания по това време Възродителен процес и заради изострянето на отношенията между  Михаил Горбачов  и българския държавен глава, който не следва курса на перестройката. Наред със това задлъжнялостта на страната ни към западни банки става все по-тежка. Всички тези обстоятелства правят посещението на Митеран особено важно за режима в България.

По искане на френската страна е организирана среща с 12 български интелектуалци. Въпреки опитите за тотално игнориране и потискане на набиращото сили дисидентско движение от страна на режима, поканените са предимно водещи български дисиденти, демонстрирали по един или друг начин своята независимост.

Самата среща се състои  на 19 януари 1989  във френското посолство в София под формата на работна закуска. Президентът Митеран се среща с 12-те  български интелектуалци, като мнозинството от тях принадлежат към една от водещите  „неформални организации“ по онова време - Клуб за подкрепа на гласността и преустройството,  чиято конфронтация с режима към този момент набира сили и обединява все по-голяма група от българската интелигенция.

Българските участници са поетесата Блага  Димитрова, Желю Желев - дисидент и философ, Николай Василев - философ, Радой Ралин - поет и писател,  чиито остри критични сатири стават фолклор, Копринка Червенкова  - журналист, академик Алексей Шелудко  - физик, Стефан Продев  - журналист, художникът Светлин Русев, кинорежисьорът Анжел Вагенщайн, писателите  Йордан  Радичков и Ивайло Петров, журналистът Барух Шамлиев.

Днес  сред живите са само четирима от тях.

Макар българските медии да премълчават за „закуската“ и за нея да е съобщено единствено по западните радиостанции, тя има голямо значение за развитието на българското дисидентско движение и зараждането на бъдещите демократични политически сили. Срещата на такова високо ниво показва както на самите дисиденти, така и на режима на Тодор Живков, че международната общност забелязва опонентите на правителството и ги приема за легитимни представители на България на международната сцена. Установяването на диалог с така подбрани личности е важен етап в очертаването на интелектуалните кръгове в България, които доминират в ранния етап от политическите промени в страната.