Анатомия на...ревността

Изследване на италиански учени доказва, че в човешкия мозък съществуват зони, които отговарят за формирането на патологичната ревност. Специалистите твърдят, че ‘Синдромът на Отело’ се крие в невроните на фронталния лоб на кората на главния мозък, която отговаря за познавателните и емоционалните процеси.

Причината е в синтезирането на голямо количество допамин, който изважда организма от равновесие.  Мозъкът биологически е програмиран да произвежда емоции на силна ревност, съпроводени с патологично поведение, стигащо до мания и даже до причиняване на вреда  на партньора.

Наистина, ревността е много неприятно чувство, много сложно  явление и, за да възникне, въобще не са й необходими обективни причини.  За да се преборим с нея, обаче,   е добре да знаем как действа тя, защо я изпитваме и дали можем да предотвратим пристъпите й.

Ревността може да избухне заради различни преживявания, които на пръв поглед нямат никакво отношение към конкретна ситуация.  Именно тези първопричини, обаче, обясняват  защо ревнуваме.

Правим го, например, защото се сравняваме  с реален или въображаем съперник. Може би им завиждаме  за красотата,  или пък  си мислим, че за евентуална изневяра сме виновни именно ние, или пък си  внушаваме, че  не сме достатъчно хубави или умни... Тогава причината за ревността е в чувството  за непълноценност…

Всяко от горните преживявания може да се превърне в причина за ревността.  Или,  иначе казано, причина за ревността е не толкова поведението на партньора,  колкото  нашите убеждения и представи за нас самите, за партньорите въобще и за отношенията с тях. Затова трябва да си изясним нещата и да си направим  задълбочен психоанализ.

Как, обаче, можем да се справим с пристъпите на ревност, които застрашават  стабилността на връзката ни?

Най-важното в такива случаи е да не позволим на това противно чувство да диктува поведението ни.  Някои  си мислят: "Той/тя ме ревнува, значи ме обича". На тях им е приятно, че партньорът им не е равнодушен към тях. Има, обаче,  хора, които не могат да си представят отношенията си без ревност. Без нея просто  им е скучно.

На жените, например,  не им харесва, когато партньорът им ги ревнува. Тук обаче изниква логичният въпрос- защо те го ревнуват?  На какво се дължи това - двоен стандарт, комплекс за малоценност, чувство за лична собственост? По-скоро всичко заедно.

Ревността е  чувство, което и двамата партньори не харесват. От друга страна пък отсъствието й поражда въпросът: "Обича ли ме той/тя, след като не ме ревнува?".Те са изправени  пред дилемата  има ли любов без ревност и дали ревността е съставна част от любовта. Дали ревността  не е ограничаване на свободата, едно чувство, което подрива доверието между партньорите?

Определението на ревността  е следното: страстно недоверие, мъчително съмнение в нечия вярност, любов и преданост. Всъщност, това е елементарен страх да се почувствате по-малко привлекателни, умни и желани, отколкото потенциалните съперници.  Първопричината за ревността е неувереността в себе си. В началото тя се приема на шега, но с времето ревността се превръща в начин да запазите любовта... или по-скоро партньора.

Как се отнасят към ревността мъжете? От една страна ревността от страна на жената означава, че той не й е безразличен, което, до известна степен, го ласкае. От друга, обаче, това е знак за недоверие.

Какви са вариантите на мъжката реакция? Ако на мъжа му е приятно да го ревнуват, той е типично мамино синче. Той иска партньорката му да се грижи за него, както майка му. Ревността от нейна страна за него означава много. Това е морален мазохизъм, без който животът на този тип мъже ще бъде непълноценен.

Има мъже , за които ревността е необходим компонент на любовта. Те малко приличат на предишния тип, но майката не играе толкова важна роля в живота им. Сами ще позвънят, ако закъсняват.. . За този тип мъже липсата на ревност от  страна  на жената е неразбираема, а техният  девиз е: "Ревнува, значи ме обича".

Третият тип мъже не понасят ревността. Те са свободолюбиви и горди, градят отношенията си на взаимно доверие. Просто те се доверяват и смятат, че и жената до тях   трябва да им вярва. За тези  мъже ревността е признак на недоверие и страх. Когато  те са дали клетва за вярност, държат на думата си. Те също не  ревнуват. На тези мъже трябва да се даде свобода и те няма да злоупотребят с нея.

За четвъртия тип мъже ревността е олицетворение на женската слабост. Те смятат, че жената е слабо същество  и  се нуждае от закрилата на мъжа. Жените трябва да се страхуват да не ги загубят и като следствие,  трябва да ги ревнуват. Тези мъже ги тревожи липсата на ревност. За тях е кошмарно да установят, че партньорката им не е тази слаба жена, която им  е нужна.  Дали си струва да се живее с такъв мъж, решават жените.

Петият тип мъже са тези, които се страхуват от жена, която ревнува. Те са неуверени, но пък искат да им  вярват, независимо от недостатъците им, да ги обичат и уважават. Страхуват се от ревността  и от жената, която ги ревнува.

Но все пак - какво можем да постигнем с ревност? Всъщност нищо. В случаите, когато мъжете се нуждаят от нея, те предпочитат театралната, а не истинската. Знайте, че ако мъжът иска да изневери, ревността няма да го спре, напротив,  тя дори може да го подтикне към това.

Всъщност, френския мислитlе Ларошфуко много добре е определил ревността - ‘Ревността винаги се ражда с любовта, но невинаги умира с нея’.