Храносмилателни ензими и какво знаем за тях?

В днешно време начинът ни на хранене изобилства от  много преработена храна, която не може да задоволи нуждите на организма.  Много често калорийната й стойност е различна от хранителната. А това събужда т. нар. клетъчен глад. Нарушен е  биохимичният баланс заради големи количества продукти, пълни с консерванти, полуфабрикати и въглехидрати.

Случва се доста често организмът да изразходва повече енергия, отколкото получава от  храната,  гладните клетки не функционират правилно, боледуват по-често, стареят и умират преждевременно.

Днес животът ни е забързан и стресиращ  и ние често  консумираме  храни, приготвени на висока температура, не ги сдъвкваме достатъчно добре, преяждаме, а резултатът е лошо храносмилане. Получават се  газове, подуване, киселини, лош дъх, телесна миризма, главоболие, безсъние, алергии, лесна уморяемост, запек или диария, кожни проблеми, нервност и липса на концентрация.

Лошото храносмилане все по-често се дължи на недостиг на храносмилателни ензими, чието производство  обикновено намалява след 20-годишна възраст с по 10% на всеки 10 години живот.

Кои са най-важните храносмилателни ензими?  За разграждането на мазнините е отговорна липазата. Тя секретира  главно от панкреаса и действа в силно алкалната среда на червата. За разграждането на лактозата - въглехидрат в млякото, ни трябва лактаза. Когато активността на лактазата се окаже недостатъчна, се получават коремни болки, подуване, диария и метеоризъм.

Амилазата се секретира от панкреаса и околоушната слюнчена жлеза и разгражда гликогена и скорбялата, превръщайки ги в монозахариди като  глюкоза - най-добрият енергиен източник.  Тя започва да  действа още при попадането на храната с устата, затова е важно всяка хапка да се сдъвква добре.

Протеазата разгражда белтъчините /основна съставна част на всички клетки и тъкани на организма/, които помагат за алкално-киселинно равновесие. Те участват в изграждането на важни структури като имунни тела, кръвна плазма и хормони. За смилането на белтъчините помага и бромелаинът. Той  отговаря за цялостното храносмилане и усвояване на веществата.

Алфа-галактозидазата спомага за разграждането на сложни въглехидрати, които се срещат в бобовите и зелевите растения. Те не се разграждат в тънките черва, поради което  преминават в дебелото. Там се отделят газове с неприятна миризма. Алфа-галактозидазата помага да се предотврати този дискомфорт.

Когато консумираме зеленчуци, плодове и пълнозърнести продукти имаме нужда от целулаза.  Ензимът  не се произвежда в тялото и се съдържа единствено в суровите храни.  Лошото  му абсорбиране е придружено с газове, болка, подуване и проблеми, засягащи  тънкото черво и панкреаса, нервни неразположения, тикове, невралгии и токсични състояния.

Важно е да се знае, че дефицитът дори само на един ензим може да причини неправилно протичане на цяла поредица от метаболитни реакции в тялото и така да попречи на някои жизненоважни функции.