Известни ястия носят имената на реални личности
Салата ‘Цезар’, пица ‘Маргарита’, бьоф ‘Строганов’... дълъг списък с храни с известни имена. Ние употребяваме техните наименования без дори да предполагаме, че те са кръстени на реални личности от човешката история.
Прочути личности от цял свят и от различни епохи дават името си на ястия, които стават любими на много хора и надживяват кръстниците или създателите си. Нкои от тях са прочути с делата си, други пък остават в паметта на поколенията по-скоро с ястието, чието име са дали.
Произходът на едно ястие често е също толкова интересен, колкото самото то.
Салатата ‘Цезар’ е създадена от италианец. Тя е получила името си не от римския император Юлий Цезар, а от италианеца Цезар Кардини. Той е живял в САЩ, където след Първата световна война е въведен сух режим. Кардини се мести в мексиканския щат Долна Калифорния и отваря италиански ресторант в най-големия град Тихуана. Една вечер ресторантът бил пълен с празнуващи клиенти и продуктите в кухнята започнали да свършват застрашително бързо. Затова Цезар бил принуден сам да прави салатите с наличните остатъци от продукти и така изобретил онова, което и до днес познаваме като салата ‘Цезар’.
Салата била приготвена от крехка маруля, пармезан, рохки яйца, лимонов сок, овкусени с чесън крутони, поръсена с чеснов оцет и сос ‘Уорчестър’. Тихуана става много популярно място за американците по онова време, а заедно с нея и салатата ‘Цезар’. Тя се е приготвяла пред клиентите и се е ядяла с ръце. Най-обсъжданият въпрос, свързан с тази салата, е наличието на аншоа в нея. В оригиналната рецепта няма аншоа, която обаче присъства в сос ‘Уорчестър’ и именно от него идва този вкус в салатата.
Днес могат да се срещнат най-различни варианти на салата ‘Цезар’ - с домати, пилешко месо, бекон, скариди, сьомга, майонеза…
Една от пиците, която задължително присъства в менюто на всички пицарии, е ‘Маргарита’. Тя е кръстена на Маргарита Савойска, съпруга на неаполитанския крал Умберто I. В края на 19-ти век тя кани в резиденцията си собственика на най-добрата пицария в местността. Той й предлага 3 варианта за това традиционно ястие. Кралицата избира пицата с червени домати, бяла моцарела и зелен магданоз - цветовете на италианското знаме. След това става кръстница на пицата.
Знаете ли, че сандвич е име на граф? Той е британски благородник - Джон Монтагю, четвърти граф на областта Сандуич - страстен картоиграч и всеизвестен купонджия.
В разпределянето на картите и в играта за него била ценна всяка секунда и затова карал прислугата си да му сервира тънко парче говеждо месо, между две препечени филийки хляб, което по-късно става нарицателно за подкрепяща закуска. Така на 3 ноември 1762 година се ражда сандвичът. Това все пак е най-разпространената версия за създаването му. Има и много други.
Бешамел пък е името на маркиз на крал Луи XIV - главен иконом на Краля Слънце, финансист и посланик. Смята се, че самият маркиз открил случайно соса, докато се чудел с какво да подправи порция сушена риба треска.
Нели Мелба е австралийска оперна звезда. Шеф-готвачът на лондонския луксозен хотел ‘Савой’ бил толкова впечатлен от премиерата на операта ‘Лоенгрин’ и главната звезда, че приготвил специален десерт. Половин обелена праскова, задушена в кафява захар, красиво подредена върху ванилов сладолед, полята с малинов сироп и гарнирана с разбита сметана и вафлички. За образец му служи позата на митичния лебед от първо действие на Вагнеровата опера. Австралийката била поласкана и разрешила десертът да носи нейното име, което пък е близо по звучене и до родния й град Мелбърн.
За това коя е родината на известната торта от целувчено тесто със сметана и плодове ‘Павлова’ спорят Австралия и Нова Зеландия. Ясно е само, че десертът е кръстен на руската балерина Анна Павлова, която през 30-те години на 20-ти век била на турне в тези страни. Според една от версиите тортата била вдъхновена от фееричния сценичен костюм на балерината.
Тортата ‘Сахер’ е един от най-известните виенски кулинарни специалитети. Историята й започва през 1832 година, когато принц Метерних възложил на готвача си отговорната задача да създаде специален десерт за няколко важни гости. Тъй като главният готвач се разболял, задачата се паднала на 16-годишния Франц Сахер.
По това време той бил стажант по сладкарство в придворната кухня. Десертът представлявал шоколадова торта, която се харесала много на гостите.
След като завършил своето обучение, Сахер работил като сладкар на други аристократи в Братислава и Будапеща. През 1848 година се завърнал във Виена, където открил собствен магазин за продажба на вино и деликатеси. Най-големият му син - Едуард Сахер, получил образование при авторитетния виенски сладкар Кристоф Демел. Той направил няколко промени в рецептата за торта на известния си баща.
