Какво знаем за витамин F?

Известно е, че повечето диети от края на миналия век отричат напълно мазнините и проповядват нискокалорично  хранене. Резултатите обаче  в повечето случаи са плачевни. Бедната на калории храна, приемана безразборно, дори може да доведе до напълняване.  Така учените установяват, че съществуват мазнини, които тялото ни не може само да произвежда. И разбират защо са причислени към групата на витамините.

Още през 20-те години на миналия век Джордж и Милдред Бур откриват тези полезни и незаменими  мазнини и им дават съвсем основателно името витамин F /на английсии fat означава мазнина/.

Всъщност витамин F не е витамин. Той е комбинация от полиненаситени мастни киселини. Включва линолова, линоленова и арахидонова киселина, които не могат да бъдат синтезирани. Но присъствието на най-малко една от тях  води до синтеза на други. Този витамин се отнася до групата на мастноразтворимите

В природата са индентифицирани два вида есенциални или незаменими мастни киселини - омега-3 и омега-6. Първите наблюдения за действието на омега-3 са направени в Гренландия. Установено е,  че заради  консумирането на  мазни риби и тюленово месо, богати на тези киселини, местните ескимоси  почти не страдат от сърдечни заболявания и проблеми с кръвното налягане.

Истинска революция във връзка с полезните мастни киселини е преоткриването на лена и лененото масло. От всички познати храни, лененото масло  безспорно е признато за продукта с най-богато съдържание на тези жизненоважни киселини - над 55% омега-3 и над 16,7% омега-6. Това е почти 2 пъти повече от съдържанието им в рибеното масло.

Тези мастни киселини са от важно значение за всички живи клетки на организма, тъй като са необходими за изграждането, възстановяването и производството на нови.

Маслото от ленено семе в последните години направи истински фурор като ‘маслото, което топи мазнини’.  То ускорява метаболизма, потиска апетита и снабдява клетките с кислород, за да разграждат по-лесно мазнините и да отделят енергия. Чрез омега-3 маслото кара стомаха ни да задържа много по-дълго храна в сравнение с нискокалоричните храни и тези без мазнини.  Така мазнините престояват в стомаха по-дълго и помагат за стимулиране синтеза на холецистокинин - хормон, който сигнализира мозъка да спре да яде.