Кой е Васил Велчев?
Можете ли да повярвате, че има летец, който се е сражавал в небето от първия до последния ден на Втората световна война и е останал жив. Наистина имате право да се съмнявате, но такъв наистина има и това е българския царски офицер и боен пилот Васил Велчев.
В предвоенната 1938 година петнадесет млади български военни летци били изпратени на обучение в Полша във Военно-въздушната академия в град Демблин. Полски пилоти пък дошли на практика в авиаторските бази с Царство България.
Нашите летци, както и Васил Велчев, залягали здраво на учението и летателната практика. Той се върнал за кратко в родината през 1939 година , за да получи дипломата си за военен пилот и първия си офицерски чин - подпоручик. Когато се върнал в Полша, вече било ясно, че хитлеристка Германия готви нападение срещу Полша.
На 31 август 1939 година немците пуснали слух, че атаката срещу Полша се отлага. По този повод нашите момчета се събрали да се повеселят до късно през нощта. Още преди разсъмване, обаче, те били събудени от силен тътен. Десетки, дори стотици, немски самолети летели в небето и хвърляли бомби. Хангарите горели, а самолетите избухвали на земята.
Васил Велчев, обаче, успял да се приведе в ред и снаряжение и скочил в първия здрав самолет-изтребител. Той започнал да стреля по немските самолети с картечницата, но скоро лентата й свършила, а и горивото било малко. Велчев успял да се приземи принудително в един чифлик и скрил самолета си в копа сено. Всъщност, Велчев е може би първият пилот, който стреля срещу германски нашественици в първите мигове на войната.
След като се приземява, Васил Велчев видял, че наоколо има само разрушения, той нямал връзка с другите летци и затова решил да се върне пеша в България. В последния момент преди капитулацията, Велчев пресякъл полско-румънската граница /преди войната двете държави са имали обща граница/ и след седмица се прехвърлил през Дунав в България.
После, изпълнявайки своя офицерски дълг, Велчев се явил в своя орляк във Враждебна и докладвал на командирите своите приключения в Полша. И скоро той отново бил в небето - този път да брани родината от англо-американските летящи крепости.
Велчев плакал със сълзи при саможертвата на военния пилот Димитър Списаревски и искал да го прехвърлят в орляка, който охранявал първата линия на атаките. А когато България обявила война на Германия през септември 1944 година, на смелия пилот отново се наложило да се сражава срещу германците. За проявена изключителна смелост пред лицето на врага в края на Втората световна война, Васил Велчев бил награден с “Военен орден за храброст’.
След войната Велчев служи на различни летища и обучава млади летци, дори е командир на учебен отряд в Крумово. През 1948 година, обаче, Велчев е уволнен по разпореждане - на новата власт вече не били необходими изпечените в боевете царски офицери. След като обучили нови кадри, прославените ветерани били изхвърлени в запаса.
И понеже нямало работа за царски офицер, Велчев се заема със селско стопанство. Но и там успява - последно, до смъртта си през 1988 година, той работи като агроном. Небесният ас си отива с усмивка на уста, защото е посветил целия си живот на майка България...
