Лятна свежест с мента

“Тревата на Афродита” - така наричали ментата древните гърци. Като подправка тя има дълга история и приложение във всички раздели на готварството - като се започне от салатите и супите, мине се през основните ястия и десертите и се стигне до напитките и особено коктейлите.

Всеки може да разпознае ментата по аромата и охлаждащия й вкус. Обикновено си мислим, че е с кръгли зелени листа и дребни цветове и че няма нищо общо с най-българската подправка - джоджена, но това само отчасти е така. Всъщност има 25 вида и около 100 подвида мента.

Чрез кръстосване помежду си те са придобили нови свойства.  Обикновената мента Peppermint е  натурален хибрид между  водната и градинската мента, която е позната именно като джоджен. Но и самият джоджен не се среща  в диво състояние, тъй като и той е получен чрез кръстоска. Неговите листа са по-продълговати от тези на вида Spearmint - също вид градинска мента, която често се среща у нас. Тя има по-кръгли листа и по-мек вкус от джоджена.

Наред с тези най-разпространени по нашите георграфски ширини видове мента, в кулинарията  широко се използват и ябълковата, и японската мента. По-малко известни са ананасовата, бергамотовата, анасоновата, лимоновата и портокаловата.

Селекционерите по света постоянно създават ментови хибриди с необичайни вкусове. Най-екзотична е шоколадовата мента, която е с ясно доловим какаов привкус. Тя сполучливо се съчетава с люти продукти и е много подходяща за традиционните ястия от азиатската кухня.

Някои видове мента нямат охлаждащ ефект - например ябълковата, която е идеална за сладкиши, кремове и плодови салата. Някои пък, като Pepperminт, при топлинна обработка започват да нагарчат, затова се ползват само за студени напитки и ястия.

Във всеки случай, независимо от кой вид е ментата, тя трябва внимателно да се съчетава с другите подправки, защото вкусът й може да ги потисне…

Използва се надземната част на растението, и по-точно листата, в които се съдържат етерични масла с главна съставна част ментол. Той е причината за ароматните и освежаващи свойства на билката.

Ментата е една от най-използваните билки поради многото си полезни въздействия. Древните римляни ароматизирали с нея залите за тържества и пирове, защото смятали, че мирисът на мента усилва мозъчните функции и подобрява паметта. Именно затова тогавашните студенти ходели на занятия с венци от растението.

От мента се  много приятен трапезен чай. Той е много полезен при есенно-зимния сезон. Студеният ментов чай пък е чудесно разхлаждащо питие за топлите летни дни, а горещият е отличен начин да решите проблема си след преяждане.

Ментоловото масло помага срещу гадене, болки в стомаха, метеоризъм.  Ментата успокоява спазмите в храносмилателните пътища и  възвръща апетита. Важно е да се приема в малки дози в чай например. Има и противовъзпалително и жлъчогонно въздействие. Ментата е подходяща билка за лечение при заболявания на жлъчните пътища, жлъчнокаменна болест, хроничен панкреатит, разстройство, а ментолът е съставна част и на много лекарства за сърдечносъдови заболявания.

Билката се използва и при лечение на горните дихателните пътища при бронхити. Действа антисептично и болкоуспокояващо.Народната медицина пък казва, че ментата е подходяща билка за лечение при виене на свят, безсъние, главоболие, депресия, епилепсия. Отварата от листа се прилага при нервна възбуда, при възпаление на венците и зъбобол.

При мигрени, простуда, кашлица, възпаления на синусите, умора, шок, нервно напрежение са удачни инхалациите с ментово масло. Все пак внимавайте да не сте алергични към тази билка. Тогава избягвайте да вдишвате парите на ментовото масло.

Освен в хранително-вкусовата промишленост, тази билка намира приложение и в козметиката (ментата е съставка на парфюми, сапуни, пасти за зъби и вода за уста) и ароматерапията. Много хора използват ментата и като средство за прогонване на комари. Отглеждат я в саксии и поставят торбички с изсушена мента в гардероби и шкафове. Ментоловото масло също е и екологичен инсектицид срещу оси, мравки и хлебарки.