Мартеницата - безценно наследство от нашите предци

Мартеницата е уникален български талисман. Формата й издава кодирано послание, което древните предци изпращат до нас. Най-простият й вариант е преплетен бял и червен конец. Другата разновидност представлява фигурите на мъж и жена /Пижо и Пенда/, вързани на  бял и червен конец.

Според специалистите-етнолози  тази проста на пръв поглед плетеница от нишки препраща към прастари вярвания и митологични представи за живота и света. Преденето и усукването на вълнените  конци е свещен  акт, свързан най-вече с продължителността на живота и съдбата на човека. Богините на съдбата в митологията на почти всички индоевропейски народи да предачки /и до днес е останал изразът ‘нишката на живота’/.

Мартеницата е и посланик на ранната пролет, периода, свързан с началото на новия аграрен цикъл, с възраждането на природата.

Вълненият конец има магическа сила.  С него се връзват китките, правят се шевици и човек се предпазва от уроки. Червеното символизира живота, а останалите цветове древният българин определя като ‘заспали’. Жената, даряваща живот, се припокрива със символиката на червеното. Затова Пенда е  червена.

Пижо пък е в характерното  за мъжете по нашите земи ‘белодрешно’ облекло. Черните мъжки дрехи са източно влияние, проникнало по време на турското робство. В оплитането на червения и белия конец  има нещо много интимно, любовно свързващо.

Предназначението на мартеницата издава и начинът, по който тя  се носи. Закачен до сърцето, пролетният талисман изразява сърдечното желания на човека за сила и живот. Вързана на китката, мартеницата е молитва за благославяне на плода, отгледан с труд от ръцете на човека. С този образен език древният българин дава израз на своите съкровени желания. За да спечели закрилата на божествените сили, той се ‘презастрахова’ и по един магичен начин.

Свалянето на мартеницата става при виждането на щъркел. В древноегипетската азбука тази прелетна птица е йероглиф за душата, образ на небесен посланик, който стига до ‘горните земи’. Мартеницата не се оставя къде да е, а се закача на цъфнало дърво или се скрива под камък.

Сигурно има още много символи и значения на този магичен, образен език, едно безценно наследство,  оставено ни от най-дълбока древност. Нашите предци са придавали смисъл на всеки свой жест, за да бъдат сбъднати желанията им...




Коментари


Krasotata.net 2006-2015 | Всички права запазени!