Относно хляба - истини или митове?

Хората ядат хляб вече над 10 хиляди години. Логично е да се твърди, че това е храната, която никога не ни омръзва.

Дългата история на хляба обаче е породила различни погрешни схващания - някои от тях създадени в последните десетилетия покрай правилата на ограничаващите диети.

Някои твърдят, че хлябът е вреден. Това е абсолютна заблуда. Хлябът  всъщност е най-функционалната храна за човека. Той е най-балансираната храна по отношение  на съдържание на въглехидрати, белтъци и мазнини, съобразно нуждите ни - изключително важен и достъпен източник на ценни растителни белтъчини.

Хлябът съдържа всички незаменими аминокиселини, като в най-голямо количество са левцин, фенилаланин, метионин, триптофан. Той е добър източник на витамини от групата В и на минерални вещества - калий, калций, магнезий, натрий, фосфор, желязо. Съдържа и баластни вещества - фибри, които не се разграждат при храносмилането и се изхвърлят почти напълно.

Тези баластни вещества играят много важна роля - преминавайки през червата, те стимулират дейността им, отнасяйки със себе си излишните мазнини от храната. Така помагат за намаляване на лошия холестерол в кръвта.  Доказано е, че човек може да оцелее дълго време като яде само хляб.

Широко разпространено е погрешното схващане, че от хляба се пълнее. Всъщност човек пълнее не защото яде много, а защото поема повече енергия, отколкото изразходва. Дневните нужди на човека са от 2400 до 3000 ккал в зависимост от физическите му натоварвания.

Хлябът далеч не е високоенергийна храна.  Но първата задача на три от четири жени, решили да отслабнат, е да го изключат от меното си. Според специалистите - абсолютно погрешна тактика, защото хлябът, точно обратното на общоприетото мнение, помага за намаляване на теглото и възвръщане на добрата форма.

Говори се, че хлябът съдържа много сол. Всъщност хлябът, който се предлага на нашия пазар, съдържа около 1 г готварска сол на 100 г продукт. Дневно българинът яде по 285 г хляб, следовтелно той приема 2,85 г сол. А дозата сол, която е нормално да приемаме дневно е 7 г за мъжете и 5 за жените.

Твърди се, че ръженият хляб е по-полезен от пшеничения. С какво ли?  Всъщност не са установени някакви сериозни предимства на ръжения хляб пред пшеничения. Основната разлика е, че ръжените зърна  съдържат полифеноли, които имат антиоксидантно действие. В сравнение с пшениченото зърно, ръженото  има по-ниско съдържание на белтъчини и въглехидрати.

Ръженият хляб  е по-ниско калоричен от пшеничения, той повлиява благоприятно инсулиновия и глюкозния метаболизъм, намалява риска от диабет тип 2 и е подходящ за диетата на диабетиците.

Недостатък на ръжения хляб обаче е съдържанието на фитинова киселина, която се свързва с калция в храната и той не успява да се усвои от организма. Едновременно с това ръженият хляб е с много по-висока киселинност от пшеничения. По тази причина той не се препоръчва за хора с повишена стомашна киселинност.  Ръженият хляб напълно се изключва от менюто при язва на стомаха, при заболявания на черния дроб и жлъчката. Не е подходящ и за хора, които работят при високи натоварвания. Вкусово не е  типичен за българина - може да се яде веднъж седмично.

Твърди се, че в хляба има химия… Каква по-точно? Тази заблуда е останала от зората на демокрацията, когато начинаещи хлебари продаваха за черен  бухнал  бял хляб, оцветен с малцово брашно.  В хляба няма химия - той се прави от брашно, вода, мая и сол.

Затова, за да сте здрави, яжте хляб. Няма вреден хляб, има неправилно хранене. А за по-пълноценно и здравословхно хранене,  редувайте различни видове хляб.