Пълноценната алтернатива на ориза - булгурът

В днешно време булгурът все по-често намира място на трапезата ни и постепенно се превръща в моден зърнен продукт, особено ценен за хората, които държат на здравословното хранене.

Всъщност начупените дребни зрънца с бежово-златисти нюанси  и тънък орехов аромат са известни  от почти 4000 години. Този зърнен продукт  е бил най-популярен в Близкия Изток, Балканите, Средиземноморието и  Индия.

Булгурът всъщност е пшеница и е неоспоримото доказателство за може би първата в историята й ръчна обработка. В онези времена първо сварявали  неочистените зърна, след това ги сушели на слънце, обелвали люспите и скълцвали останалото. Понякога обаче се случвало зърната да прорастват, затова ги обгаряли на открит огън, което им придавало неповторим аромат на пушено. За повече сигурност и до днес се използва пшеница в млечна зрелост.

В процеса на обработката булгурът губи голямо количество от нишестето на пшеницата, но запазва всички витамини и аминокиселини, характерни за нея. За разлика от другите  производни на пшеницата, например бялото брашно, той съдържа значително количество от витамините от група В и витамин А.  Доказано е, че булгурът е богат на  фосфор, магнезий, калий и желязо, които укрепват сърдечния мускул и кръвоносните съдове.  Богатото съдържание на фибри в него пък помага на работата на храносмилателния тракт.  

Според специалистите въглехидратите на булгура са сложни, което означава, че те се усвояват по-бавно и не вредят на фигурата  Но все пак количеството им  в булгура е малко, тъй като той се произвежда от най-твърдите сортове пшеница.  Така че може да се обобщи: булгурът засища, не разваля фигурата, вкусен е, полезен е и е … евтин.

Във всички страни, където булгурът е на заслужена почит, го слагат с супи, гарнитури и салати. С булгур в Гърция и Кипър приготвят пилафи най-често за сватби. А известната ориенталска салата - табули,  в Сирия и Ливан се прави не с кускус, а с булгур.

Булгурът се използва още като съставка на различни пълнежи на месо, зеленчуци и тесени изделия.  В източните кухни продуктът е пълноценна алтернатива на ориза, чийто аромат се губи на фона на различните подправки, докато за булгура това не е проблем. Освен това, в процеса на готвене, зърната не се разваряват на каша.  От гледна точка на здравето пък, заслужава си да се подчертае и по-ниският гликемичен индекс на булгура в сравнение  с този на белия ориз - 46. Докато на ориза, в зависимост от вида, той може да достигне до 89...




Коментари


Krasotata.net 2006-2015 | Всички права запазени!