Традиции за Бъдни вечер у нас и по света?

У нас на Бъдни вечер семейството се събира около трапеза с обредна пита и нечетен брой постни ястия - 7 или 9. Всъщност - те могат да бъдат до 33 /колкото е живял Исус  Христос/. Сред ястията непременно има пълнени чушки с боб, сарми с ориз, тиквеник и ошаф. В огнището или камината гори бъдник, по който се гадае бъдещето.

В Сърбия Бъдни вечер се празнува по Юлианския календаре на 6 януари. Той е наречен Бадни дан и започва с отсичането на ‘бадняк’, като символ на пъна, който пастирите донасят на Йосиф да сгрее студените ясли преди раждането на Христос. Както у нас, така и в Сърбия  на Бъдни вечер се приготвят постни ястия, но броят им не е от значение.

В Армения също  празнуват Бъдни вечер по Юлианския календар. По традиция в навечерието на Рождество семействата хапват оризов пилаф и риба и ги поливат с червено вино.

И в Грузия православната църква отбелязва Бъдни вечер на 6 януари. Там този празник е наричан Христова вечер. В този ден вярващите  въобще не хапват нищо до появата на първата звезда.  Около 10 ч. отиват в храма и там посрещат Рождество.

Подготовката за трапезата на Бъдни вечер започва още по изгрев с приготвянето на пшеничена каша, подправена с лук, сол и орехи, а понякога с орехи и мед. Пяната от варенето на пшеницата жените изливат върху плодните дървета за добра реколта. Кашата обаче остава недокосната през цели ден. Вечерта се коли прасе и се посрещат маскирани коледари, непременно дарявани с нещо от дома.

В Македония също като у нас се приготвят 7 или 9 постни ястия, кръгла погача без мая, но и печена риба или рибена чорба, варен боб, сарми с кисело зеле, юфка с орехи, мед и червено вино.  

В Черна гора на Бъдни вечер православните сготвят наведнъж всички постни блюда, заедно с тези за празничната трапеза за Коледа. Интересно е, че почетно място сред постните ястия имат различните видове риба и понички с пълнеж, слагат се още мед и вино. По малко от всичко приготвено за Бъдни вечер се нарежда върху отсечения през деня бъдник, преди да се сложи в огнището. Поливат го също с вино или ракия.

В Чехия  не сядат на празничната трапеза без шаран, гарниран с картофена салата с моркови, лук и майонеза. Особено предпочитан е панирания шаран.

В Полша по традиция празничната вечеря на православното население се състои от 12 блюда. Първо се поднася супа - борш с цвекло, гъбена или бадемова супа, а след това  рибни  блюда - обикновено шаран или щука в сос от сирене, в който се добавя прясно източената кръв на рибата. Сервират се още зелеви и гъбени блюда и ритуалната кутя. Това е церемониално ястие от древни времена с пшеница, маково семе, ядки /орехи, бадеми, лешници/ и мед. Днес  в кутята се добавят и  други съставки - стафиди, шоколад.

В Беларус на празничните трапези непременно има сочиво - сладкиш от зърна пшеница, мед, и сушени плодове. От него обаче може да се хапне едва когато на небето изгрее първата звезда - символът на Витлеемската. Вечерята преминава в тържествено мълчание. Гости обикновено не се канят на Бъдни вечер.

В Русия също празнуват Бъдни вечер по Юлианския календар и приготвят 12 постни ястия. Централно място  на трапезата се отрежда на сладкия зърнен пудинг ‘кутя’ със стафиди, смокини, мед, мак и орехи. Сервират се още борш, тестени вареники, картофени ястия във всякакви вариации, мариновани гъби и краставички, плодове и компоти.

В Гърция Бъдни  вечер се празнува по нов стил - на 24 декември. В селата от централната част на страната още помнят и спазват старинния обичай ‘угощение от извора’, според който девойките отнасят там мед и масло и си пожелават нещо. После се връщат вкъщи с  ‘мълчана вода’, която са налели без да проронят и дума.

В областта Тесалия пък ‘женят огъня’ като хвърлят в огнището клонки от дърво с женско име - например,  вишна,  или от ‘мъжко’ дърво - например кедър, и  по това коя изгаря първа гадаят за късмета на девойката или младежа в къщата.