Върви, народе възродени...

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост  - 24 май. На този ден, ние, българите, честваме българска култура и създаването на славянската азбука /глаголицата/  от двамата братя от Св.св. Кирил  и Методий.

Този ден се празнува за първи път през 1851 година, когато в град Пловдив,  по инициатива на Найден Геров,  се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. От 1857 година  този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.

Общият празник на Св.св. Кирил и Методий  през Възраждането  се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. Това е  тържество, изразяващо духовните въжделения на българите за църковна независимост, просвещение и национално въздигане. Празникът на Св. Св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница – сред възрожденската ни имиграция в Румъния и Русия,  сред Българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир.

През 1892 г. Стоян Михайловски  написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих " Върви, народе възродени" . Химнът е озаглавен "Химнъ на Св.св. Кирилъ и Методи" и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест.

По-късно Панайот Пипков създава на 11.05. 1900 г.  музиката към химна.

Днес 11 май се чества като църковен празник на Светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура.

Върви, народе възродени,

към светли бъднини върви,

с книжовността, таз’ сила нова,

ти чест и слава поднови!

Върви към мощната просвета!

В световните борби върви,

/от длъжност неизменна воден -

и Бог ще те благослови! /2

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!

О, влез в историята веч,

/духовно покори страните,

които завладя със меч! /2

Тъй солунските двама братя

насърчваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на достославний тоз’ завет -

/в тържествованье и в страданье

извърши подвизи безчет... /2

….................

Бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!