За любовта
Казват, че любовта е сляпа, доколкото влюбеният не забелязва дори явните недостатъци в обекта на своето обожание.
Смята се, че влюбените се отличават с по-добро здраве, повишено настроение и работоспособност. Но тук става дума, разбира се, за взаимната любов. Що се отнася до несподелените чувства, много често всичко е точно обратното. Неуспехите в любовта водят до понижено настроение, самоунищожителни мисли, безсъние, импулсивни постъпки и дори до вътрешни заболявания. Характерен пример е синдромът на разбитото сърце - внезапно понижаване на броя на свиванията на сърдечния мускул под влияние на отрицателни емоции.
Синдром на Адел - така се нарича пълната и продължителна любовна обсебеност, оставаща без отговор. Този синдром е наречен на името на дъщерята на Виктор Юго - Адел, страдаща от несподелена страст към офицера Албърт Пинсън, който не се трогнал нито от красотата й, нито от литературната слава на нейния баща.
Когато Пинсън бил изпратен да служи в Канада, Адел, тайно от баща си, го последвала, като отмъкнала семейните скъпоценности, за да плати пътуването. В течение на няколко години девойката живяла в Канада, близо до своя любим, който не й обръщал никакво внимание.
В същото време обаче тя разказвала на околните за своята въображаема любовна връзка с този английски офицер, за това, че имала от него мъртвородено дете… Всичко това било плод на въображението на нещастната красавица, обхваната от любовна треска.
След няколко години офицерът бил преместен да служи в Западна Индия и Адел като сянка го последвала. Заради постоянните стресове, лошите условия и недостатъчното хранене, Адел често боледувала. Тя непрекъснато изплащала многобройните дългове от хазарт на своя любим и дори му наемала проститутки…
Здравето на девойката непрекъснато се влошавало. В края на краищата по молба на баща си Адел се върнала във Франция. Тя била физически и психически напълно изтощена, нищо не я интересувало, оживявала се само при споменаване на името Албърт. Остатъка от живота си тя прекарала в психиатрична клиника и умряла там на преклонна възраст…
Любовта е прекрасно чувство, но понякога може да се превърне в мъчение. Тя може да придобие и уродливи форми, които се проявяват във вид на постоянно следене, досаждане на улицата и на обществени места, непрекъснати телефонни позвънявания, писма, съобщения в социалните мрежи, подаръци, незаконни прониквания в дома на обекта на обожание и др. Отхвърленият обожател започва активно да се намесва в личния живот на своя кумир, изпраща съобщения със заплахи, понякога стига и до физическо насилие. Подобен тормоз може да продължи с години, довеждайки жертвата на такава ‘любов’ до тежка невроза и дори до смърт…
И все пак любовта е велико чувство. Но важно е да се знае, че ако весеки ден по сто пъти си казваме “Обичам те”, от това светът няма да стане по щастлив. Има дори хора, за които произнасянето на тези думи нищо не значи. Това са свещени думи, които не трябва да се раздават наляво и надясно...
При произнасяне на думите за любов, има един скрит капан. Колкото по-често се произнасят, толкова по-малко се възприемат. Ако постоянно повтаряте “Обичам те” и чувате същото, вие бързо губите интерес към тези думи и преставате да разбирате техния смисъл.
Не трябва, също така, да произнасяте тези думи в отговор, ако не сте сигурни в чувствата си. Ако пък трябва да избирате между това дали да ги кажете или не, по-добре е да докажете чувствата си с дела, а не с думи.
Има мъже / и то доста/, които не смятат за важно да показват своята любов. Все пак е нужно да има някакво потвърждение на чувствата, ако не във вид на червени рози, то поне да бъде проява на някаква грижа. Не е толкова трудно да позвъниш на любимата през деня и да я попиташ как се чувства, уморена ли е, дали е хапнала на обяд....
Много често, когато някой казва “Обичам те”, той се опитва да увери сам себе си, че е необходим на другия, принуждавайки го да отговори. Психолозите дори смятат, че тези съкровени думи са понякога начин да се манипулира онзи, към когото са адресирани.
“Обичам те” трябва да се казва само тогава, когато сте уверени в това, което казвате. Не си струва да се лъже другият от съжаление. Тези думи са свещени и не трябва да девалвират, като се казват прекалено често...